Разтърсваща драма: Как да простя на майка си, та тя съсипа детството ми

Хората винаги гледат с насмешка, когато видят пияни хора на улицата – падащи и мърморещи нещо под носа си, или се забавляват на комичните картини в комиксите, изобразяващи неадекватни персонажи. Но ако пияният човек е собствената ви майка, тогава може би няма да ви бъде толкова смешно.

Нагледах се на скандали и побоища. На гарата, в ресторантите, във влака, у дома, на улицата. Никак не е смешно, когато ставайки сутрин за училище, от кухнята гърми радиото, майка ти лежи пияна на земята, а наоколо се търкалят ножове, парчета риба, разбити чаши и бутилки евтино вино. Нека ви разкажа един от най-ярките ми спомени: Една сутрин трябваше да събудя мама, за да ме заведе на зъболекар. Бях много уплашена, когато видях, че спи непробудно. Пищях, виках името й с цял глас, но нямаше отговор. След няколко часа все пак успях да я измъкна от мъртвешкия й сън, но за благодарност тя ме преби, крещейки в лицето ми ужасни думи. После ме хвана за косата и след като ме завлече в кухнята, навря лицето ми в боклука, казвайки, че съм лоша дъщеря и трябва да ме изхвърли като боклук.

Тъжното е, че тогава си мислех, че е просто уморена и аз я дразня. След години разбрах от какво е била точно „уморена“. В същото време майка ми работеше като лекар в психиатрична клиника, беше образована жена и имаше много приятели, към които се отнасяше дружелюбно. Тя винаги изглеждаше добре, обличаше се добре, говореше разумно, но когато се напиеше, ме пребиваше. На другия ден плачеше на колене и се кълнеше, че никога повече няма да сложи капка алкохол в устата си. И всеки път вярвах на обещанията й, но само след две седмици мама отново злоупотребяваше с алкохола. През тези нейни „проблясъци на съзнанието“, виждах истинското й лице: любяща и нежна. Обичах я, затова й прощавах всички обиди. В мама живееха две противоположни личности, които я разкъсваха и никога не знаех коя от тях ще се появи.

Побоища и крясъци, унижения и истерии – това са най-ярките ми спомени от детството. Вече съм голяма жена и живея при други условия, но и досега не мога да простя на мама миналото. Изпитвам гадна смесица от чувства – вина и срам, ненавист и презрение, любов и страх, надежда и разочарование. Търпях всичко, защото тя беше моя майка, не можех да я изоставя, но трябваше да й помагам. И й помагах, вярвайки, че ще се промени. Така се разби първата ми излюзия. До последно се чувствах виновна, ненавиждах се, защото осъзнах колко силно мразя майка си. До ден днешен не разбирам какво ме кара да общувам с нея: обич, съжаление или просто чувство за вина? Не знам какво може да бъде по-лошо за един родител от това, собственото му дете да го ненавижда. Но аз я мразя и никога няма да й простя, че ми съсипа детството.

Източник: Лична драма